ИЗПЛЪ̀ЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; изплъ̀зна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. С плъзгане, изхлузване изпадам или се измъквам от някъде, обикн. от ръцете на човек. Така Гунка стана слугиня в София. Гладките чинии се изплъзваха подло из ръцете ѝ. Г. Райчев, ЗК, 139. Той трепереше като втресен. Перодръжката току се изплъзваше от пръстите му. Д. Калфов, Избр. разк., 242. Ножът се изплъзна от десницата му, кривна и посече показалеца на лявата ръка. К. Петканов, ЗлЗ, 102. Пантелей прехапа посинелите си устни. Раменете му клюмнаха, копачката се изплъзна от ръката му. А. Гуляшки, МТС, 332. Хармониката се изплъзна от рамото му, падна на земята и врекна като яре. И. Петров, НЛ, 232. – Ще си отида при мама! – извика то уплашено и се изплъзна из коленете на баща си. Д. Калфов, Избр. разк., 347.
2. Измъквам се, отскубвам се от нещо, от някого, който ме държи, задържа. – Примки ще направим – обади се Иван. Петето се изплъзна от ръцете на майка си. – И какво ще уловим, чичо? – хвърли се то върху него. – Гарвани. Г. Караславов, Тат., 221. Той посегна да я хване, но тя се изплъзна от ръцете му, прегърна дръжката на вратника, отмести го и избяга в широкия двор. К. Петканов, БД, 171. Но Веско се изви и се изплъзна. Манка го гони чак до зашумелия дол, пред който минаваше пътят за сред село. Кр. Григоров, ПЧ, 142. – Защо не я [овцата] сграбчи здравата? – Изплъзна се от ръцете ми. Пъргава е. К. Петканов, СВ, 41.
3. Прен. Минавам, тръгвам си от някъде, като се стремя да не бъда забелязан; измъквам се. Васил се изплъзва край нея и влиза в другата стая. Г. Караславов, Избр. съч. X, 194. Щом забеляза, че не я виждат, изплъзна се и избяга. Й. Йовков, СЛ, 68. Когато мама влезе в стаята, тате се позавъртя малко из дюкяна и се изплъзна тъй, като че се боеше да не го види някой. Ст. Чилингиров, ХНН, 113. Люто отмъщаваше Калофер на тираните. Изпращаха по петите му потери, но той ловко се изплъзваше през теснините. М. Марчевски, П, 22.
4. Прен. Успявам да избегна нещо, да не бъда засегнат от нещо и да не бъда забелязан от някого; измъквам се. Толкоз пъти се изплъзвах от затвора, значи, сега, при засиления терор и при официално установената цензура, ще трябва да вляза и да лежа. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 153. Стоян бързаше да отговаря и с радост разправяше, че най-лошите и най-потайните хора са Пендевци. Но те са хитри, знаят как да се прикриват, та лесно се изплъзват от клопката. К. Петканов, X, 151–152. Бебо и Юлия пристигнаха задъхани от бързането пред дома на зъболекаря. Според предварителния план те трябваше да причакат тук Тороманов, в случай че по някакъв начин се изплъзне на другите преследвачи. П. Вежинов, СО, 97.
5. Прен. С предл. οт. Убягвам, изгубвам се, пропускам се от погледа, вниманието, мисълта на някого. Челяд голяма. Да го слушат. Сутрин да ги изпраща на работа. И там, на нивите, да знае кой какво върши. Нищо не искаше да се изплъзва от погледа му. М. Яворски, ХСП, 18. Но могат да съществуват и други притегляния, простиращи се на толкова малки разстояния, че и до днес се изплъзват от наблюдения. Ив. Въжарова, ИН (превод), 166. Все ми се струва, че ако се дръпна настрана, ще се изплъзне от вниманието ми нещо много важно, много интересно, което в първия миг не съм могъл да разбера. Св. Минков, Избр. пр, 468–469. Помъчи се да си спомни новините, събрани в града, но не сполучи. Гъвкави и неуловими, те се изплъзнаха от паметта му. К. Петканов, БД, 10. // Изчезвам от мислите, съзнанието, не се задържам; убягвам. Опита се да задържи образа му в съзнанието си, но той веднага ѝ се изплъзна. Ем. Манов, ДСР, 274. Петко не разбираше тая дума, подсещаше го за някакъв далечен, непознат свят, който ту долавяше смътно, ту му се изплъзваше. Ст. Сивриев, ПВ, 40.
6. Прен. Убягвам, изгубвам се като възможност, факт, който някой може да използва за нещо. Той разказва просто, образно – изпитвам неудобство да записвам в бележника си, с леко съжаление, че ми се изплъзва сочен, прекрасен материал, така мъчно възстановим по памет. З. Сребров, Избр. разк., 234. Наоколо е зелено, писукат птици. И аз затварям очи в приятен унес. Но щом ги затворя, обхваща ме чувството, че времето изведнъж почва да лети твърде бързо и да ми се изплъзва. Ем. Манов, ПС, 19. Той съзнаваше, че завинаги му се е изплъзнала възможността да върши търговия. Г. Белев, ПЕМ, 125. Момичето поиска да срещне погледа на войводата, да му каже как е щастлива тя заради живота, който някак страшно ѝ се изплъзваше. Ст. Сивриев, ПВ, 184.
7. Прен. Ловко успявам да отклоня нечии искания, въпроси или намерения към мене; измъквам се. – Хайде, престанете да се изплъзвате – каза тя. – Кажете ми какво мислите за мен, за да ви оставя на мира. Но честно. Ем. Манов, БГ, 150. – Имам един план – смънка Димитър. – Мога ли да го знам? – Още не съм го добре обмислил – опита се да се изплъзне Димитър. Т. Харманджиев, Р, 137. Рангел на два пъти издебваше удобен момент да поговори с бившия си началник, но необяснимо защо Беров и двата пъти се изплъзна, без да може да му каже нещо съществено. Д. Кисьов, Щ, 163. По едно време го арестуваха, тъкмяха да го пратят на военен съд, но той се изплъзна ловко при следствието. Г. Караславов, ОХ ІІ, 548.
8. Прен. Неусетно се отдръпвам от някого, откъсвам се, освобождавам се от влиянието или властта на някого. Изплъзнаха се децата му на бай Илия. Откъснаха се от него... А толкова ги обичаше... Кр. Григоров, Н, 22. Когато майката [Елена Вапцарова] разбира, че синовете ѝ се изплъзват, че тръгват по нови пътища, че стават синове на една идея, и тя тръгва с тях. Е. Каранфилов, Б III, 20. Но сега тя чувствуваше, че тъкмо основите на нейния собствен дом се клатеха застрашително, тъкмо нейните най-близки люде не бяха с нея. Само Стоян, макар и той понякога да ѝ се изплъзваше... Д. Талев, ПК, 327– 328. Някакъв вътрешен глас ѝ каза с упрек: „Той ти се изплъзва, защото му се сърдиш“. Д. Димов, Т, 558.
9. Прен. За период от време – преминавам, отминавам, изтичам равномерно. Още първата година след женитбата той се постави като враг, взе отбранително положение, трагичния израз на жертва, която са решили да погубят. Тъй ден след ден, година след година животът се изплъзваше незабелязано, във вечна неразбория, докато стана най-после обикновен и неизбежен бит. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 351.
◊ Изплъзвам се / изплъзна се от окото <очите> на някого. Разг. Успявам да се измъкна, да убягна от наблюдението на някого. Домна мислеше, че се е изплъзнала от окото на работничките и че малцина са тия, които знаят причината за нейното напускане на фабриката. Б. Болгар, Б, 118. – Ние трябва да се изплъзнем от очите на капитана – изправи се Димитров. А. Каралийчев, НЧ, 76. Изплъзвам се / изплъзна се от ръцете на някого. Разг. 1. Успявам да избягам от преследване, от плен, арест и под., не се оставям да ме заловят, спасявам се. – Аз съм съдия-изпълнител. Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Няколко пъти го гоня, а все се изплъзва от ръцете ми. Елин Пелин, Съч. I, 45. 2. Неусетно се измъквам, освобождавам се от нечие влияние или власт. Старата виждаше: Иван се изплъзваше от ръцете ѝ. Той не я слушаше вече, ходеше, дето си искаше, правеше, каквото си знаеше. Г. Караславов, Тат., 216. 3. Изгубвам, оставам без нещо, изплъзва ми се нещо, което съм имал или почти съм спечелил. Още в края на първия месец страхливо се гушеха в джеба ми последните сребърни монети и аз с тъпо отчаяние гледах как те се изплъзват от ръцете ми. Стр. Кринчев, СбЗР, 342. Чаушът най-напред побледня от страх, после позеленя от яд. Голямата награда се изплъзваше от ръцете му. М. Марчевски, П, 82. Изплъзвам се / изплъзна се от устата на някого. Разг. За дума, израз и под. – бивам казан случайно от някого, не когато или където трябва. – А тя... обича ли ви? – неволно се изплъзна от устата на Матьо. – Обича ме – призна Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 337. – Аз съм в преговори с Анверс! Това беше силна приказка. Тя просто му се изплъзна от устата. П. Спасов, ХлХ, 171. Почвата под краката ми се изплъзва / изплъзна. Книж. 1. Загубвам увереността си, сигурността си. Загубите в последните финансови операции го отчаяха, почвата под краката му се изплъзваше. 2. Положението ми започва да става несигурно, почвам да губя изгледите за успех или властта си.
– Друга (диал.) форма: изплѐзвам.